Любов и доброта  бликат от картините, подредени в галерия Нюанс

Любов и доброта  бликат от картините, подредени в изложба " Нюанс " в София. Авторката още няма 30 години, само че е натрупала богат опит, награди  и специализации. Това е Калина Мавродиева:

Темата върху която работя през последната година е „ Отчуждението ”, един обществен феномен, който от ден на ден навлиза в живота ни.

Провокирана съм от срещата и конфликта ми с доста хора, у които липсва нужда за пълноценно другарство. Хора които не споделят усеща и мисли и не изпитват предпочитание за реципрочност.

Търсейки друго другарство с други полезности и виталната нужда от такова, ме накара да се върна там където го откривам. Да потвърдя, че то съществува.

Извадих облици на мен и фамилията ми от фамилните фотоси. Изобразих ги в нереална среда  като нещо действително съществуващо, само че в друго пространство.

Искам работите ми да бъдат леки и да носят чувството за успокоение, което участва в шерването. Затова и метода ми  към изображението е като към рисунка. Не върша предварителни планове и скици с цел да запазя първичната сила която носи всеки спомен.

Всяка картина рисувам по-малко в продължение на доста време  с цел да носи наслагването от времето и в това време се пробвам да запазя лекотата и.

Използвам фотографията не с цел да копирам изображението, а по-скоро като инструмент, който да ме държи покрай загатна. Изваждам моменти сред мен и моето семейство от детството ми.

Изобразявам елементи от фигурите с конкретни  елементи, а други оставям  изцяло незавършени или загатнати. Какъвто е и загатна, на моменти явен в други изчезнал или мъгляв. Затова и тоновете които изпоползвам са бледи и неутрални.

Оставям огромни празни пространства към фигурите, по този начин сътворявам чувство за изолация и в същото време  за успокоение.

Не желая работата ми да бъде възприета като едно носталгично връщане към предишното. А по-скоро като религия, че когато едно хубаво нещо съществува на едно място, то може да бъде намерено и другаде.

Професор Станислав Памукциев откри изложбата по този начин: Калина рисува себе си. Това е акт на личностно доближаване и разтваряне в пространството на листа. Преди да знае, че прави изкуство, преди професионалния ангажимент и артистична рекламация, тя го прави като естествена нужда да отвори в себе си, да гребне и даде. Тази душевна благотворителност се материализира в стотици дребни, светли, транспарантни рисунки. Те обгръщат в сини, златисти и розови сияния претърпяното, обичаното. Те ни водят сред фикцията и действителността, някъде сред загатна, мечтаното и сънуваното. Отвеждат ни на друго, безшумно място, в което времето е спряло, събитието се е отдръпнало, останала е топлината на прочувствено наличие.

Чуйте интернюто на Бояна Андреева и Златна Костова с Калина  Мавродиева в прикачения звуков файл.